Нe можах да му измисля име...

        И тъй, нека видим какво се получава: Искаме да засилим ефекта за "пропадане"
и "въртене", като модификация на формата. Отварям скоба - направи ми впечатление, 
че много от големите поети използват структурата на самото произведение като скрита
 символика, допълваща и развиваща смисъла на произведението. За това повече - 
някой друг път, сега няма да правим нищо толкова сложно.


                                             Клепачите ти натежават,
                                                    но мъките ти продължават -
                                             спасението ти се изплъзва,
                                                      студена тръпка по гърба ти плъзва,
                                            умората ти надделява
                                                       и тялото ти се предава.

                                                                      Но нещо в теб не знае мира...

                                   Сърцето ти тупти, не спира,
                                                   почивка не жадува то -
                                           на него му е все едно,
                                                         дали за някого тъгуваш
                                               или пък весело пируваш,
                                                                   то копнее само
                                                            да не остане неразбрано.

                                                      Иска истината да откриеш,
                                      чувствата си да не криеш -
                                                   тъгата си на яве да покажеш
                                       и истината да си кажеш...
                                                    Любов във теб може би гори,
                                           ето за това така боли.
                                                       Но как, къде, защо, кога?

                                                                        Умът ти стене:"Как можа?"

                                                                                    Отговори нямаш точни,
                                                              а мислите ти стават по-порочни,
                                                                             опитваш се да ги прогониш ти
                                                                и притискаш пак очи,
                                                                              но съня го няма още -
                                                         точно както стана снощи,
                                                                     същото се случи май...

                                                              Мъките ти нямат край.


Добавих и някои пунктуационни промени. Разбира се, тук просто развивам някои 
от мислите, които ми хрумнаха, като го видях. очаквам другите да помогнат със 
критика както върхо оригинала, така и върху предложението ми