Отплаване

Отплаване

Оттласквам се бавно от кея
към вечните бели вълни.
Отплавам - и тихо си пея -
а нямам посока дори.

Морето във мен се е вляло
и вятърът шепне "Върви!",
силуети се стапят във бяло,
изгубвам света от очи.

Нося се в нежната бездна
от пръски, пера и лъчи
загледан в небето беззвездно
и в чайките - мойте сестри.

Всеки край е начало...?
Сред вечните морски вълни
всичко е тихо до бяло -
търся със поглед звезди...