The masquerade that you're wandering in...

Да бъдеш себе си не коства нищо.
Да бъдеш влюбен изисква много.
Да бъдеш себе си е адски трудно
Да бъдеш влюбен е като игра.
Противоречия, самозаблуда.
Краят идва преди началото. Хаосът е предшественик, настояще и бъдеще. Времето ни е приятел, а ние сме му врагове.
В един момент си заключен в собствената си клетка, а в следващия- приковал някой друг на твое място. Да бъдеш влюбен е игра, а играта не винаги има точно определени правила. Накрая сам изиграваш себе си, сам разрушаваш пъкала, който до този момент си възприемал за рай. Утопичният ти свят се срива, повлича те в бездната. Без да си се вкопчил, се луташ в забрава - безметежно, безвъзвратно... вечно!
Падаш? Колко време вече? Някой те е хванал, виждам - мрежата му не е сътворена от нищо друго, освен лъжи. Пак си измамен и сам, в град от много. Промяната е неизбежна. Събуждаш се от другата страна на леглото, а помниш как заспа в различна стая... Целуваш някой посрещайки студенатa, огледална повърхност с устни.
Ти си никой, аз съм някой, аз съм ти и ти си аз... Те са нас, а нас ни няма... Абстрактно, безкрайно, неуловимо. Момент в примка, а полета се прекършва, защото крилата ни са твърде слаби вече.
Свят от руйни или илюзиран образ на един живот. Аз помня!
Мразех, мразя! Отровата се е разпространила... Не! Не чувствам нищо.
Ти си там, а там е никъдето, и ако си никой? Тогава всъщност няма свят и мен, а ние сме заблуда. Някогашен спомен, на бездарен пътник, скитник сред хората с таланта.
И ти умираш, ако някога изобщо си бил жив... Кулисите падат! Циркът го изгориха преди години, не знаеш ли?

Първо, добре дошла във форума! Радваме се, че си с нас.

За конкретната творба - доста интересно. Определено имаш стил. Night~Light ми изпрати един твой разказ (Робърт), който също много ме впечатли. Според мен стилът и индивидуалността са много важни, когато човек пише.

Аз пък благодаря много за поканата. Напоследък имам нужда от малко потапяне в творческите среди.

А този разказ, за който говориш - старичък е, но смея да заявя, че съм вложила доста емоция, заради която не мога да го редактирам. Не за друго, но след редакция се получава твърде различно нещо, а аз искам да се запази идеята и чувството. Ще го пусна по- натам, макарче съзирам доста грешки и слабо изразяване на моменти.