Сцена...

- Знаеш ли... мразя те...
- Знам...
- Не ти не ме разбра... мразя те...
- Знам...Всички ме мразят.
- Е, мисля, че ако смениш професията може и да спрат да те мразят... занимавай се с нещо по...с нещо по...хуманно
- Не мога
- Можеш всичко ако го поискаш
- Е, добре тогава не искам...
- Предпочиташ да убиваш хората?
- Хей това ми е работата... Както ти правиш хляб, за да няма гладни, така и аз убивам хората, за да няма глупаво пренаселение... Погледни философски на нещата.Ти какво и обеснения ли искаш да ти давам?
- Добре философски погледнато хората те мразят и се страхуват от теб
- Да но мислиш ли, че това силно ме вълнува? Ти какво обвиняваш ли ме?
- Дам май имаш право...а не, не те обвинявам просто...идваш тук, взимаш живота на хората понякога точно когато са най-щастливи. Не се ли чувстваш поне малко виновен?
- Не.
- А какво получаваш за това?
- Еми нищо, казах ти това ми е работата. Просто си я върша...
- Ами щом ти е работата значи би трябвало да получаваш нещо от това, че я вършиш...
- О дразниш ме, дай да свършваме по-бързо
- Някога отстъпвал ли си от работата си?
- Не
- И винаги си вършел това, което трябва?
- Да
- Хмм...
- Хайде моля ти се, нямам толкова време да си говоря с всеки.
- Виж ще ти предложа една сделка...
- О нямам време за сделки...
- Не...това е специална сделка
- Казах, че нямам време за сделки
- Добре де не разбирам...
- Защо е нужно да разбираш?
- Ами ти правиш това, не печелиш нищо, а и какво си постигнал въобще някога...нищо...
- Какво съм постигнал ли... хмм, ами постигнал съм доста неща... Убил съм много същества, които смятате за велики. Както и непотребния боклук, от който планетата не се нуждае.
- Някога почувствал ли си нещо?
- Ами...не
- Някога бил ли си влюбен?
- Ами всъщност не...
- Някога изпълнил ли си дори една своя мечта?
- Ам...не
- Тогава нищо не си постигнал ,приятелю!
- О хайде, без глупости... Избери си начин по който да умреш.
- Хмм...
- Какво?
- Ааа нищо, аз просто се чудя кое е по-добре... да си велик,могъщ, безсмъртен и да убиваш хората, но да не чувстваш нищо и цялостно да си нещастен. Или дали не е по-добре нещастието често да присъства в ежедневието ти, но щастието да е така искрено, че да си заслужава да живееш за него, но все пак животът ти бързо да свърши...
- Нищо не разбирам...
- Чудя се дали е по-добре да си смъртта или обикновен човек...
- Казах ти че нямаш толкова време но ти пак не ме чуваш...
- Аз времето така или иначе съм го свършил. Но знаеш ли струва ми се, че хората са два вида-такива които ден и нощ се страхуват от смъртта, страх ги е и се молят да не ги посети скоро и такива които казват, че не се страхуват от нея и се правят на смелчаци, ала вътрешно изгарят от страх. И аз се страхувам както всеки друг... но сега когато момента настъпи и ... осъзнавам... че Смъртта наистина е жалка-позволява си да отнеме живота-една ценност, но ме е яд много повече на Страха- той убива ценността и те оставя да живееш без пламък...
- Жалък ли ме наричаш!?
- Когато някой направи нещо глупаво, той не е глупак-той е сгрешил. Когато някой прави глупости вече се превръща в такъв...
- Пак не те разбирам. Хайде да спреш да ми тровиш нервите... Явно мислиш, че съм жалък, мисли си го. Разликата дали ще умреш докато си го мислиш или докато не го мислиш за мен не е никак голяма и значима.
- Е да ще си отида... че кой някога не е...безсилни сме пред смъртта.
-Така е.
-...Но се чудя на глупостта на хората... как могат да позволяват на Страха да им отнеме живота.

Дам, страхът е наи-големият ни враг....
П.С. плс.... пунктуация О.о

Когато е за сцена просто се опитвам по-ясно да се отличат паузите и поне малко да си представиш как се играе, макар това сигурно да става само в моята глава.
Мисълта ми е, че пунктуацията е нарочна

Night~Light wrote:Когато е за сцена просто се опитвам по-ясно да се отличат паузите и поне малко да си представиш как се играе, макар това сигурно да става само в моята глава.
Мисълта ми е, че пунктуацията е нарочна

Няма как иначе в диалог да я направиш. Не е само в твоята глава. Срещал съм се със стила преди. Добре си се справила.
Иначе за в бъдеще когато искаш да постигнеш точност или просто за окраза можд да пробваш нещо такова:
"Мислех че има значение какво правиш в живота- Направи кратка пауза и продължи.-но явно независимо какво си направил, какво си постигнал накрая- Той се обърна към него.- идваш ти."

Незнам така ми се струва, че отвличам вниманието от действието и ситуацията, нали разбираш а иначе беше просто опит и благодаря за подкрепата