Малък ангел

Едно от първите ми неща в оригиналния си вариант

Доста добра идея ^^ Само ще ти обърна внимание (и не става дума само за това произведение, но вече имам достатчно база да го кажа) на ритъма. Знаеш, че римата на е всичко във стиха. Дори и на места да я губиш, ако ритъмът е добър усещането се запазва. Тук наблюдавам обратният ефект - запазваш римата, за сметка на ритъма. Не мисля че е за предпочитане. Можеш да си помагаш със пунктуацията ако имаш затруднения да запазиш смисъла с подходящия ритъм.

Пример:

"Сълзите в ясните очи" натрупва две членувани думи една след друга, излишно отежнявайки стиха. Нека пробваме така:

Като добавка, сега и двата реда са по 7 срички, а преди бяха 8-7, както виждаш по този начин стихът се балансира.

Продължавайки нататък, следващият ред "леят се сега" е от 5 срички. За да го балансираш, би могла просто да добавиш един епитет. Например тихо


Последния ред от този стих е труден за промяна, която да не съпътства поне лека промяна в смъсъла. Така че преценката на автора е най-важна, но, в духа на конструктивния критицизъм, исках да ти дам пример как всичко може да е в ритъм, и затова ще стигна до край:

По този начин се постига 7/7/7/7 И смисълът, смея да твърдя, е много близък до оригинала. По този начин също така избягваш навлизането андълбоко във лексиката на страданието, която и без това е присъства много начесто във тази творба, и вместо това се извиква нов нюанс, а именно мълчаливото и вечно стратадание на ангелите.

Разбира се, всичко това са просто моите мисли, ти си свободна да си съгласна или не ^_^"

С чиста съвест мога да призная, че когато пиша не се замислям нито за рими, нито за ритъм. Освен това нямам навика да редактирам, просто защото това са мислите ми, те си вървят в рима от време, на време.
Много се радвам за изчерпателния съвет и ще го имам в предвид за напред

Отначало и аз бях така XD Въпрос на личен избор е, но няколко факта: в процеса на изучаване на литературата съм се сблъсквал с много автори от различни народности, както и с много учители по литература. Научих, че във някои литературни течения водещата идея е че произведението идва от поета, следователно то трябва да е възможно най-близко до неговите собствени мисли. Това, разбира се, е напълно вярно. В други течения обаче (класицизъм, ранен и късен романтизъм, дори някои поети на модернизма) водещата идея е че стихотворението е продукт на поета, следователно то трябва да бъде обработено и изпипано. Трябва да призная че сред тези поети съм срещал някои от най-перфектните произведения които някога съм чел (особено Бодлер). Като резултат на това въведение мога да ти кажа, че е важно да запазваш персонелността и "чистотата" на творението, но обработката в никакъв случай не е равна на замърсяване по дефиниция. Напротив. КОгато човек отдели повече време на мислите си той има възможност да ги осъзнае като такива, да медитира над това какво точно иска да каже и да изчисти мисълта си. По този начин не само произведението, но имозакът ни се избистря и за мен лично това е една от най-големите причини, поради която пиша. Просото ми помага да разбирам по-добре себе си