Двуична природа

            Породено като идея от наскорошната дискусия около нещата на ~Gothic както и от някои мои мисли и желания относно главните дискусии във форума. Реших, че ни трябват теми, които да отговарят на следните изисквания:

-да представляват от общ интерес
-да дават възможност на всеки да вземе участие
-да стимулират творческата креативност

            Към това, разбира се, могат да се добавят още много неща, но реших че тези са най-важните. След краткото въвдение, нека пристъпим към темата: двуичната природа. Звучи малко неясно, признавам. Като за начало, тя далеч не е само двуична. Но двуичността е едно от проявленията й. Затова, бих искал да го разгледаме като тематика. Как ще стане това? Бих желал всеки от вас да направи посто със две произведения, които да отговарят на светла, позитивна и чиста емоция (едното) и на мрачна, тъжна или като цяло негативна емоция (второто). Вярвам, че по такъв начин всеки ще може да опознае останалите, виждайки ги едновременно от различни ъгли. Смея да се надявам, че повече хора ще вземат участие.

Като инициатор на темата, разбира се, аз ще започна пръв:


            Това не отговаря на най-силно поляризираните емоции, които бих могъл да избера за пример, но намирам двойката стихотворения за подходяща. Le reste - a vous! (Останалото - на вас!)

Дълго се чудех дали да ти отговоря на тази тема, изчаквах и виждах, че и другите не отговарят, незнам дали тяхната причина е същата като моята, но все пак реших да не оставяме горкичката тема самотна Та чудех се толкова, тъй като не мисля, че има полярни емоции, не вярвам, че всеки има добра и зла страна, всичко е много по-сложно, всяка ситуация, всяко нещо е изградено от хиляди нишки от чувства, мисли, действия и емоции... Въобще незнам колко коректно може да се отговори на самата тема, но все пак реших да го направя и най-общо да пусна едно негативно и едно позитивно стихотворение. И двете ми са доста стари и ако ги пусна в раздела си ще отнеса много критики но някак си са много полярни затова ще ги сложа тук...

От един мнооого отчаен период и май едно от първите ми стихотворения :

Едва ли...

Едва ли някой би надвил смъртта
Едва ли някой би пропуснал ада
В сърцето, тласкащо кръвта
Все още бди закърпената рана

Едва ли някой би копнял за своите мечти
Едва ли някой би запазил своите приятели
И святата обич, която всеки тъй жадува и таи
Не би подарил завинаги на своите създатели

Едва ли някой би научил що е мисъл
Едва ли някой би изпитал любовта
Сякаш магъосник всички е орисал
Да не правят разлика между живота и смъртта

Едва ли някой някога би чувствал
Едва ли някой свой приятел верен би създал
И всеки в живота си с вярата е блудствал
И своята личност покорно е предал.

Едва ли някой би забранил лъжата
Едва ли някой би премахнал подлостта
Ала всички вярват в съдбата
И не искат да признаят слабостта

Ей хора, защо сме тъй наивни
И всички се боим да бъдем по-добри
И никой не вярва в чувствата градивни
Нито в себе си , нито в близките дори

И безпричинно проклеваме някого омразен
Нима няма и за тази болест лек
И всеки вътрешно се чувства празен
И как наистина да може да се нарече човек.


И едно много летящо и напълно противоположно по усещане...

* * *
Полети нагоре във небето
Нека лекото ти тяло се рее в небесна шир
Плувай в дълбините на морето
Живей в пяната на всеки воден вир

Преплувай изящни реки и океани
Радвай се на всеки розов цвят
Тичай бодро по неутъпкани поляни
Докато сърцето морно затупти без страх

Радвай се на всичко маловажно
Усети щастието, за да можеш да живееш
Усмихвай се дори когато ти се плаче
И мечтай дори да не умееш


Е това е от мен, надявам се някой друг също да събуди темата

Благодаря ти много, че се включваш във дискусията! Беше ми много приятно да прочета твоите произведения. Както написах по-горе - целта на тази тема е по-нестандартна - тук не пускаме произведения за критика, а за да можем да се опознаем по-добре взаимно ^^ (и затова темата е sticky) И в действителност - след като прочетох поста ти, имам оптимистичното чувство че те познавам мъничко по-добре, дори да е съвсееем мъничко Приканвам и останалите да вземат участие - дори и да е някое старо произведение, няма значение. Просто кажете "здрасти" ^^"

Или както казваше Костов, "идва от звучната дума двуйка".