Падналият Ангел

Падналият ангел

Той пада надолу - стремително, нежно,
като стрък покосени цветя,
и сякаш сред полет - случайно, небрежно,
загубил бе свойте крила.

Там долу във здрача е скрита Земята -
и люлка, и песен, и гроб.
Със своята кръв - пречистваща, свята,
той дава на всички живот.

От небето се сипят - тъжно и нежно,
безброй почернели пера,
във вихри се впускат тъй шеметно, снежно,
танцуват катo малки деца.

В дланта ми случайно перото попадна
и с глас заговори ми нов -
в падежа е имало някаква тайна
за спомен, тъга и любов.