Melody from hell

- Наистина е странно, Дерек - начинът по- който се чувствам! Сякаш никога повече няма да видя небето или да чуя птиците. Сякаш слънцето се е стопило в своята ярост - разпиляло се е в космоса -и вече го няма. Страх ме е от това, което ми вещае новият ден, защото съм се затворил твърде дълбоко, в себе си.
- Тогава спри!
- Лесно е да го кажеш , Дерек, но не и да го направиш. Разбираш ли, понякога действията не зависят само от разсъдака ни. Наскро разбрах, че сърцето е по-силно от всичко, колкото и да го отричаме. То винаги ще иска своето и макар разумът да отлага момента - винаги ще го постига, ще го взима по някакъв начин... Или поне ще жадува, докато не доведе до падението на разсъдъка, тялото и живота - до собственото си падение!
Онзи ден Го наблюдавах, Дерек ... Той просто свиреше на старото си пияно и за първи път от толкова години осъзнах, че когато попитам - " Как си? " - никога не се интересувам истински от отговора. Вникнах в същността на това да имаш семейство и да не го оценяваш. За толкова много години, нито веднъж не бях осъзнал какво се крие в сърцето на Тимоти, а сега за пръв път се вслушвах в музиката, която създаваше - творението , което излизаше, във всяка една секунда, изпод пръстите му и се вливаше в сърцето ми. Боже, Дерек! Трябва да чуеш. Това не е само мелодия, а чувствата на една болна същност...
- Дефинирай "Болна", Жан! " Болна" може да значи безброй много неща!
- Той просто... докосваше прашните клавиши... Безметежно вперен в собствените си, кльощави пръсти... Хах, та той сякаш за първи път, от години, съзираше недъзите на околното и сега ги вплиташе в тази обезпокоителна мелодия... Как се е чувствал реално, не мога да кажа, но как Аз се чувствам сега... Ах, Дерек, сякаш съм се преродил ... има ме отново и миналото просто се внизало в стъкло, чиито парчета са пръснати из целият свят! Влудяващо е и необяснимо...
- Описваш мелодията по начин, от който съдя, че е твърде спокойна... нима спокойствието може да те обезпокои до толкова - Повярвай ми - звучиш неспокоен !

Знам, че му липсва край, а и някакво конкретно начало, но това му е същостта и идеята. Нямам намерение да го продължавам, нито да изяснявам, защото това му е цялостта. Всеки може да си го оформи както иска - понякога това е чара на чуждото творчество

Fragment wrote: ... има ме отново и миналото просто се е внизало в стъкло, чиито парчета са пръснати из целият свят!

това много ми хареса
незнам дали и вие сте така, но аз понякога като чета прочитам някои редове по два пъти, не за да ги разбера, а за да ги усетя още повече, защото са ми харесали, да ги пречупя още повече през съзнанието си и дори да си ги представя. Когато прочетох този си представих късчетата стъкло, помислих си за това колко голяма част даваме на света и колко късчета от себе си можем да намерим дори и в непознатото.

Fragment wrote: Знам, че му липсва край, а и някакво конкретно начало, но това му е същостта и идеята. Нямам намерение да го продължавам, нито да изяснявам, защото това му е цялостта. Всеки може да си го оформи както иска - понякога това е чара на чуждото творчество

Все си мисля, че не трябва да ни пука кой как го разбира, ясно е че всеки ще го разбира по различен начин, различно огледало, различно пречупва ъгъла. Даже понякога в това е магията. Да чуеш различното мнение или да видиш собствената си провокация в мислите на другия. А и нали все пак "Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота." С други думи това си ти и точка, кой как го възприема-все тая, но провокация има, има и магия. А и тук сме се събрали все хора, които мисля, че ще оценят всеки опит на нещо интересно и креативно.

Аз да си кажа

Не бих казал, че е незавършено ^^ Започва и свършва точна там, където е необходимо - за да се опише конкретната идея. Не всичко трябва да е раздуто във книги и разкази. Понякога есенцията е най-хубава. Напомня ми на кратките поеми в проза на Бодлер ( а и не само това, като цяло стила ти). Като цяло е много интересно и много ми харесва. Съгласен съм със поста на Night~Light, така че ще избегна повторението. Браво!