The panic in me

Go down

The panic in me

Post by mijiturka on Sun Feb 21, 2010 9:52 am

Смело ще ви оставя да бъдете критици на нещо съвсем прясно, което е крайно нехарактерно за моето писане по принцип и още не е минало достатъчно време от написването му, за да мога да го прегледам наново и да го доизпипам. Критиките са добре дошли.

Стоях върху мокрия асфалт и дишах приглушено. Не помръдвах - не исках да чувам дори собствените си стъпки. Единственият звук, който долавях, беше от мръсната вода по улицата, която се оттичаше в канавката.
Искаше ми се само едно - дъждът да ме разтопи, бавно и мъчително, за да може и аз да се оттека в канавката.

Аз съм най-самовлюбеният човек на света. Дотолкова, че вече не ми се живее сред останалите, на които това им е пределно ясно. Някои ги дразни. Други ми съчувстват, сякаш сама не съм виновна за това. А може би е заради болестта. На никого не му е съвсем ясно каква е тя и колко време ми остава. Аз имам своите подозрения.
Понякога тя си мълчи някъде вътре в мен и ме оставя да си живея съвсем нормално, доколкото това е възможно за най-самовлюбения човек на света. Мисля, че покрай тези моменти хората в обкръжението ми са си решили, че може да ми се помогне. Мразя ги за това.
Пристъпите ми причиняват болка, с която вече почти съм свикнала. Понякога се треса и се потя, докато не стигна почти до задушаване. Ако пристъпът продължи, по тялото ми започват да се появяват мехури, които постепенно разяждат кожата ми. И това дори вече не ми се струва необичайно.
Има едно нещо обаче, което главата ми не побира. Дори и надвесилата се смрад на разлагащ се човек не може да ги отблъсне тия пусти хора, които се смятат за спасители и благодетели, за мъченици и светии. Не са хора, лешояди са!
Миризмата на моята мърша ги привлича, сигурна съм. И тези скупчили се същества са най-отвратителният симптом на болестта ми.
В моментите на пристъп обикновено си мълча. И да се опитам да кажа нещо, никой не ме разбира. Вече знам, че няма смисъл да полагам неимоверните усилия да говоря. Аз постепенно освобождавам и сетивата си. Притварям очи, спирам да слушам и да мисля за всеки друг, освен за себе си. И въпреки това, в полубезсъзнание, аз не спирам да усещам наситения въздух около себе си, стаята, претъпкана с хора, които се суетят и се блъскат около безжизненото ми тяло. Вдишвам паника. Надушвам препирни. По лицето ми се стоварват викове и претенциозни изказвания на разбирачи.
После започват да се гаврят с тялото ми. Налагат ме, обливат ме с гадории и когато за пореден път установят, че това не действа, неминуемо ми бият инжекция.
От нея се свестявам. Но винаги ми се иска да не съм се свестявала. Зениците ми са разширени, от светлината ме боли, тя винаги изглежда толкова неестествена, сякаш е била измайсторена само и само, за да страдам аз от нея.
Двама ме повдигат. Краката ми са изтръпнали и ги влача. Всяка стъпка ми се струва нож в стъпалото. Някак ме добутват до изхода.
След това вече не е интересно. Действащите лица се разотиват с облекчение и ме оставят да си стоя под дъжда, неспособна да мисля и нежелаеща да помръдна.



Last edited by mijiturka on Thu Mar 04, 2010 11:11 am; edited 1 time in total

_________________
And we are oh, oh, so you know, not the kind to dawdle, will the things we wrote today sound as good tomorrow.
We will still be writing in approaching years, stifling yawns on Sundays as the weekends disappear...
avatar
mijiturka

Posts : 31
Join date : 2010-02-09
Age : 27
Location : Edinburgh

View user profile

Back to top Go down

Re: The panic in me

Post by Fragment on Mon Feb 22, 2010 3:30 pm

Аз нямам критики определено. Супер много ми харесва как описваш нещата и как ги изразяваш. Идеята е много вълнуваща. Браво ^
avatar
Fragment

Posts : 13
Join date : 2010-02-18
Age : 27
Location : Sofia

View user profile http://moarein.blogspot.com/

Back to top Go down

Re: The panic in me

Post by Night~Light on Tue Feb 23, 2010 10:33 am

Брех, и на мен ми хареса, побиха ме тръпки Smile
avatar
Night~Light

Posts : 50
Join date : 2010-02-17
Age : 27

View user profile

Back to top Go down

Re: The panic in me

Post by mijiturka on Thu Mar 04, 2010 11:11 am

Благодаря ви. Smile Все още се съмнявам в него, защото почти никога не пиша такива неща и не знам дали съм предала това, което си мислех, но се радвам, че ви е харесало. Smile

_________________
And we are oh, oh, so you know, not the kind to dawdle, will the things we wrote today sound as good tomorrow.
We will still be writing in approaching years, stifling yawns on Sundays as the weekends disappear...
avatar
mijiturka

Posts : 31
Join date : 2010-02-09
Age : 27
Location : Edinburgh

View user profile

Back to top Go down

Re: The panic in me

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum