Не се сърди човече

Сигурно на всички им е писнало вече от това стихотворение, but anyways.

Със моята душа, ранена вече,
животът пак започва да играе
на детското "Не се сърди човече",
и все по-силно радостта във мен сияе.

Аз всеки ден посрещам с вик,
към небесата със усмивка устремена.
Готова съм за подвига велик,
написан в мойта приказна вселена.

Ех защо е толкова кратко. Но в товам му е чара. Просто и истинско. Чувства в най-чистата има форма.