От седмака

Go down

От седмака

Post by mijiturka on Sat Feb 20, 2010 11:39 am

Над нашия ден ще се разлее тишина,
красива, трепкаща и шепнеща омайно.
И пейка в парка ще узнае хиляди неща
за две сърца и за една туптяща тайна.

Тя ще напира в теб, когато си мълчиш,
когато ме поглеждаш и се смееш.
Когато срещнеш ме със пламнали очи,
ти, без да искаш, ще ме сгрееш.

Когато ме здрависваш с парещата длан,
и лешниковата коса се люшне непослушна,
ще си припомниш, че си бил желан,
а аз ще се надигна да те гушна.

И пак ли за момент мечтата ще проблесне,
докато всеки свойта чаша тихичко допива?
Във стаята ще замирише пак на късна есен,
обгърнала във парка малка пейка мълчалива.

_________________
And we are oh, oh, so you know, not the kind to dawdle, will the things we wrote today sound as good tomorrow.
We will still be writing in approaching years, stifling yawns on Sundays as the weekends disappear...
avatar
mijiturka

Posts : 31
Join date : 2010-02-09
Age : 26
Location : Edinburgh

View user profile

Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum