За смъртта и след нея...

Преди време си говорих с един приятел, разговорът беше за прераждането, кой и дали вярва и как по-точно си го представя. И от думите, които ми каза, последва неизменно мисълта ми как някои хора вярват в това и това сякаш ги успокоява.
Ако някой изведнъж застане пред теб и твърди, че прераждането съществува и в следващия си живот ще бъдеш милионер или ще бъдеш велик художник, нима това ще те успокои за сегашния ти живот? Нима ще се гръмнеш, за да дойде това време? Това според мен са глупости, човек иска да бъде щастлив тук и сега и толкова...
а какво ще става после, после ще му мисли...
И така...
Исках просто да поставя началото на един вид дискусия, какво според вас е смъртта? Има ли нещо след нея? Или ни чака просто земя и червеи? Има ли прераждане? Или ангели, за които пишете? Каквото ви дойде на ум... тук е мястото да си излеете душата!
Може въпросът да прозвучи банално, но всъщност напоследък съм разговаряла с много хора за това и нямате си и на представа, колко различни гледни точки има по него. Вдъхновява ме мисълта от нови идеи, които се сипят постоянно по тази необятна и никого непозната тема.

Не мисля, че надеждата за нещо по-добро би могла да оправдае загубата на настоящото. Дори и да приемем, че един човек сега е нещастен и знае със сигурност, че ще се прероди и ще бъде богат и щастлив (няма да коментирам противоречията вав това твърдение ^^"). Та, дори и във този случай, пак не е оправдано да си прекратява живота, защото той така или иначе ще се прероди, а този живот никога няма да се върне. И според мен два живота са по-добри от един, дори и ако единият от двата е нещастен.

Първо това с твърдението знаеш, че го казах образно. Второ главната мисъл на леко циничния ми пост беше, че какво ти пука на теб какъв всъщност ще бъде следващият ти живот. Не е ли важен настоящият? Не е ли важно сега да бъдеш такъв какъвто искаш-дори това да означава да бъдеш богат, да бъдеш художник или просто да бъдеш щастлив. Защо толкова силно хората се замислят какво има след смъртта, защо всеки ден разговарям със сума различни хора с напълно различна гледна точка върху това какво има след смъртта, а никой не разсъждава какво иска да направи с живота си. Трябва да призная, че намирам нещо грубо в поста си, но не беше насочено към вас, просто съм ядосана. Ядосана съм на хората, които не мислят за живота си и не правят нищо за него, така не правят нищо и за себе си. Има толкова хора, които просто стоят на едно място, не се развиват, а се самосъжаляват,това е толкова тъжно.

Somnium Proxy wrote: И според мен два живота са по-добри от един, дори и ако единият от двата е нещастен.

Ако вземем за вярно твърдението ти че са два живота да, по принцип си прав, съгласна съм, че опитът е ценен и това да можеш да пробваш от повече неща е наистина важно. Но знаеш моето мнение, че всъщност реално това не са два живота, че реално мозъкът си е отишъл, отишли са си спомените и всичко останало и следващият живот душата, която аз разбирам като енергия просто отива в друго тяло, с друг мозък. Но това не си ти, не ти живееш два живота, разбираш ли? Не всъщност зная, че смяташ друго и че можем да спорим до утре за това, така че нека просто да не го правим.
Вече един път ти казах, не бих спорила с никой на тема какво има след смъртта, защото след смъртта може да има всичко реално погледнато, тъй като нищо не може да се докаже. Ако аз ти кажа, че след смъртта се превръщаме в мравки и ти кажа, че вярвам в това ти просто няма как да ме обориш. Както и аз си признах, че не вярвам в твоята теория.
Но точно това колко различен поглед има всеки върху това събужда моето любопитство.

Просто се опитвах да докажа, че логиката, която наблюдаваш у някои индивиди, е погрещна дори от моя гледна точка ^^ Но си права, да оставим и другите да се включат ^^